Реакции

Никога не съм била привърженик на крайните позиции и може би затова уча религия – в търсене на диалога, а не на едностранчивостта. Ето защо не съм доволна, че след лекцията на Сергей Станишев в Харвард името ми се свърза на няколко сайта с едно банално изказване, което не рефлектира възгледите ми, но удовлетвори изискването на медиите за драматичност и опростеност.

Свързах се с автора на статията след като разбрах съвсем случайно от приятел за публикуването и изтъкнах, че съм била цитирана неправилно. Отговориха ми, че след като цитата не съдържа фактически неточности няма да бъде редактиран. Значи манипулацията е разрешена при запазен словоред. Затова сметнах за нужно поне тук да публикувам позицията си.

Казах на представителя на Harvard Crimson, че много от присъстващите българи реагираха остро на лекцията на премиера, защото те все още не виждат възможности в родината и път назад, докато той изтъкваше положителните промени в България през последните години. Добавих, че смятам, че Станишев отговори смислено и адекватно на емоционалните нападки отправени към него.

Нямам интерес да оплювам премиера, нито да го хваля. Нито работата му, нито тази на воденото от него правителство. Нито твърдя, че положението на България и в България е розово. Да, искаме в България да получаваме възможностите, които имаме тук и да не се налага да правим компромиси и да сме далеч от близките си. Но нещата, както винаги, не са така прости и не искам да соча с пръст. Прекалено лесно е да обвиниш. Какъвто и да е приноса на сегашното правителство за състоянието на страната, за мен посещението на Станишев беше положително изживяване. Хареса ми, че изнесе лекцията на много добър английски. Може ли американският президент да се похвали с подобно постижение? Хареса ми, че говори интелигентно, стегнато и с адекватна аргументация, което публиката оцени. Хареса ми, че такава визита и обмен на идеи изобщо имаше. Само преди двадесет години и неговото и моето присъствие тук биха били немислими. Хареса ми, че завърши като каза, че България е нашата страна и ако искаме нещо да се промени трябва ние да го направим. Разбира се, че изтъкна положителното. Това е политически дълг. Но в случая и етичен. Как биха се почувствали всички присъстващи българи ако премиерът бе приел една такава покана само, за да им каже колко зле е страната им и как за нищо не струва?

Гражданско общество в България има, но е време да го извадим от форумите и блоговете.