Тук съм. Пристигнах вчера с два тежки и обемни куфара, възглавница и юрганче в сак. Помислих си на кацане, че точно на същото летище кацнах преди седем години, когато за пръв пат пристигнах в САЩ. Пълен кръг. На летището ме чакаха посрещачите ми Тейлър и Андрю. Докараха ме до квартирата на улица Кент. В самото начало ми се видя много вехта и се стреснах. Освен това Кип и Маргарет още се изнасят и нещата им са навсякъде, което усилва впечатлението за безпорядък. Те ме посрещнаха много топло, отвориха ми бира и ми благодариха, че съм им позволила да се изнесат ден по-късно. Оставих багажа в квартирата и за да не им се мотая в краката излязох да се поразходя. Намерих близкия хранителен магазин, който се оказа на две крачки буквално от нас, и си купих банани и вода. Вечерта спах на дивана, който те ни оставят.
Събудих се късно – около 12 на обяд. Много бях уморена, а и биологичният ми часовник е все още в синхрон с Тихоокеанската зона. Изкъпах се. Маргарет ме заведе до Harvard Square, където си взех нов мобилен план и номер към Т-Mobile. Разходих се малко за най-обща ориентация. Купих си молив, тънкописец за арабския, острилка и тефтерче на Moleskine (любимата ми марка) с карта на Бостън вътре. На първата страница има цитат от Aldous Huxley: „For every traveller who has any taste of his own the only useful guidebook will be the one which he himself has written.“ Съгласна.
Седнах да пия кафе. Сетих се, че Ерика, бъдещата ми съквартирантка, беше споменала, че днес много хора се изнасят от квартирите си и оставят мебели, от които нямат вече нужда пред вратите си. Тръгнах обратно към квартирата с надеждата да прибера нещо за голите ни стани. Уви, имаше само боклуци. Маргарет и Кип бяха в разгара на изнасянето. За да не им преча излязох пак. Реших да изследвам квартала и се озовах доста далече. Намерих един сравнително евтин магазин и купих нова завеса за душа с мидички (тази, която ни оставят Маргарет и Кип е в окаяно състояние), метла, постелка за баня с делфинчета и препарат за почистване.
Утре започва ориентацията. В 12 имаме обяд а след него неформални срещи с настоящи студенти. Ерика трябва да пристигне към 12:30. Ще я чакам в квартирата, защото няма ключ. Маргарет и Кип трябва да са се изнесли дотогава. Транспортът им ще пристигне в 9.
Гони ме умората, която чувствах в Париж през първите дни – умората на наситеност с впечатления и емоции. Доста работа ще имаме и докато стегнем апартамента. Утре хазайката е наела хора да го почистят основно. Легла още нямаме – ще пристигнат в сряда или четвъртък, което означава, че трябва да измислим къде ще спи Ерика утре. И най-важното – да не забравим да си купим една бутилка вино утре, за да отпразнуваме нанасянето.
Снимки тук.
П.П. Днес излезе статията за стипендията ми на сайта на Willamette. Връзка към нея тук.
