Здравейте, милчки!
Осъзнавам нуждата пак да започна да пиша редовно в блога, за да сте съпричастни с всичко, което се случва тук. Ще ме улесни много и това да не пиша едни и същи неща в няколко писма, а само веднъж и на едно, достъпно за всички място да излгам събитията. Много мислих какъв да е форматът на новите бележки. Отдавна сам забелязала склоността си да живея на периоди, всеки със свой символичен, но осезаем край. Сама си ги създавам, защото имам нужда от тях, от ритуала, от маркирането на битието. И сега е така. Дори повече от всякога. Искам да сваля старата кожа преди новото начало. Изхварлих стария си дневник. Смятам да си купя ново тефтерче. Прехвърлих всички адреси на компютъра и скътах и жълтия бележник. Ходих до университета и затворих и тази страница. Чакам началото. Искам това желание да се прозира и в тези писма до вас. Едно е сигурно – ще пиша писма. Писма до вас, защото за тази спонтанност ми е нужно да си ви представям, да ви говоря, да бъдете свидетели на моята пътека, когато на мен ми е трудно да повярвам, че вървя по нея. Това е първото писмо.
Трудността идва предимно от това, че българският текст няма да е достъпен за всички. Тук вече ще импровизирам и се надявам този бележник да се превърне в спонтанен колаж от бележки, езици, теми. По вдъхновение на Джейкъб искам също да бъде място за сбирка и бъбрене с приятели, които са далече.
Сега съм в самолета за Балтимор. До 3ти август има сбирка на получилите стипендията Jack Kent Cooke. Снощи леля Шинка ме разпита подробно за къде се стягам и като и разказах беше възхитена и каза, че щом ми дават пари да уча още 5 години толкова трябва да уча, защото нещо много хубаво ще излезе накрая от мен. Какво точно – и тя не знаеше. Тази сутрин чичо Георги ме закара до летището и хванах самолета в 8:30 сутринта за Финикс. Бях в Аризона около час и се намерихме с едно момиче, което пътува за същата конференция. Купихме си супа предвидливо знаейки, че до Балтимор няма да видим друга храна. Скъперничеството на американските авиокомпании дори не ме изненадва вече, но не бях подготвена за днешния шах – оказа се, че много компании вече таксуват по $15 долара за първа чанта и $25 за втора при самото им подаване на лентата. На мен незнайно как ми се размина. Жената каза, че е само ако слушам. Обещах.
Тананикам си една песен на Челентано от вчера – Mi Domando – специален поздрав за тати Петьо ако успея да я намеря по Интернет. Денят вчера беше точно като нея – мъглив, очарователно тежък, миришещ на наближаваща буря, която отмива и възобновява. Искам повече такива.
Много ви обичам!
Р.
