Всичко е толкова красиво! Толкова съм богата! За последна вечер заспивам в леглото на Джеф, което ми е отстъпил за престоя ни тук. Той ми подари черния си пуловер. Аз ще му дам зелената костенурка. Наско ще се радва. На дълъг път не е добре да е сам. А пътят е дълъг. Давят ме сълзите. Утре и него ще изпратя – всички, един по един. През сълзи се усмихвам. Край няма – толкова сме свързани, за най-дългия път, за цял живот…
… la route est faite de courage… (Adamo)
