Обзела ме е една много странна емоция. Чувствам се пречистена като след дъжд или след много дълъг плач, които са горе-долу равнозначни за моята водолейска натура. Цялото ми същество усеща, че е време за някаква голяма промяна, за радикална преоценка на стойностите. Мисля си, че трябва най-накрая да се отърся от лошия навик да се ядосвам за глупости или ако ми се случи да го правя да се улавям сама, а не да чакам другите да ми го напомнят. Мисля си как леля ми ми каза, че може да разкаже живота си на базата на едни и същи събития или като кошмар или като приказка. Разликата е в гледната точка. И моят път е приказка, а някак все забравям това и посягам към тъмните краски, когато го рисувам за себе си.

Снощи Диди и Дейвид ми пуснаха една муха. Брат ми ги изпревари с около месец. Много невероятна ми се струваше и все още ми се струва тази идея. Толкова е велика и красива, че ме е страх все още да я опиша. Но по някакъв начин това провидение потвърди смътното усещане, че е време за голяма промяна. Чакам я. Но идейка за сега ще си я отгледам малко, ще си я поохраня, ще и се порадвам - да видим дали ще я бъде. Влюбена съм в живота - време беше да му направя това признание.