лист

Тетрадчица и химикалка. С трепереща ръка я вадя от чантата, за да заплаша с нея мисълта заплашваща да отлети. За пръв път от много време пиша за себе си, към себе си. Но сега, повече от всякога, този ритуал, тази жизнена сила ми липсва. За да преосмисля безсмислието, за да го превърна в смисъл. За да следя времето и да си напомням непрекъснато за истински важните неща, тези, които сякаш най-лесно се забравят. Буквичките ми излизат някак неловко, но ръката все по-бързо крачи по позабравените пътеки. Това са думи, първо писани на хартия. Листът ми липсва. Искам да чета. 

Un cahier et un stylo. Ma main tremble en sortant le stylo pour menacer la pensée qui menace de s’enfuir. Il y a long temps que je n’ai pas écrit a moi-même. Mais maintenant, plus que jamais, ce rituel, cette force vitale, me manque. Il me faut repenser le manque de sens, le transformer en sens. Il me faut tenir compte du temps et me rappeler des choses qui sont vraiment importantes, celles, qu’on oublie le plus souvent. Mes lettres sont un peu maladroites mais la main se souvient vite du chemin oublié. Ce sont des mots écrits sur papier. La feuille me manque. Je veux lire.